ТЕСТОВЕ

Два дни с BMW R1200R

14 Август 2015 • ТЕСТОВЕ • Автор: Димо Димитров
Два дни с BMW R1200R

Август дойде, а с него и първите дни с по-приемливи температури. Жегата и работните ангажименти от предходния месец изтощиха всички ни, както физически, така и психически. Едно от възможно най-добрите лекарства за подобно състояние несъмнено е карането на мотор и. За щастие, от BMW Motorrad България са ми предписали новия R1200R за справяне със симптомите. Начин на приемане: няколко стотин километра, два пъти дневно в продължение на два дни.

Запознавам се с машината в подземен паркинг и първото впечатление, което ми прави, е за компактен, стегнат мотор, обещаващ удобна езда в града и най-вече извън него. Боксерният двигателят е нов, като една от най-видимите разлики с предходния модел е вертикалната дирекция на потока. Пълнителните тръбопроводи с електронната система за впръскване на горивото са разположени от горната страна на цилиндрите, а изпускателните тръби – отдолу. Охлаждането е комбинирано течно/маслено и въздушно, като за последния компонент напомнят само няколко ребра по корпусните детайли. 1 170-кубиковият хоризонталноопозитен агрегат с максимална мощност 125 к.с. и въртящ момент 125 Нм беше представен за първи път при модела R1200GS преди две години.

Ново при версията на R1200R за 2015 г. е отсъствието на отличителния за BMW Telelever. Вместо това, предното окачване е реализирано с обърната телескопична вилка, за да се намали от общата маса на мотоциклета. Той тежи 231 кг с пълен резервоар (18 л.), но заради ниския център на тежестта създава усещане за по лек мотор и предлага добра управляемост. Задното окачване е Paralever с централно разположен моношок и карданно предаване от лявата страна на задното колело.

Отпред спирачната система е с два 4-бутални, плаващи апарата Brembo и дискове с диаметър 320 мм. Задната спирачка е с единичен диск с диаметър 276 мм и 2-бутален плаващ апарат. Мотоциклетът е оборудван с интегрален ABS (с възможност за изключване), който разпределя спирачното усилие между двете колела, тракшън контрол и динамично полуактивно окачване.

Запалването на мотоциклета е безключово, както и отварянето на капачката на резервоара. Единственият случай, в който ще се наложи ключът да излезе от джоба Ви, е когато решите да отключите седалката. Звукът от изпускателната система е плътен и приятен. На излизане от подземния паркинг със смесени чуства установявам, че вали. Това обаче е чудесна възможност да изпробвам режима за управление при дъжд и мокра настилка, който предлага тракшън контролът. Отправям се от кв. Лозенец в посока Искърското дефиле и гр. Своге. Веднага с потеглянето усещам под себе си динамичното окачване. Датчиците в амортисьорите изпращат по 200 импулса в секунда към блока за управление, където те се обработват и водят до мигновенна промяна на характеристиките на демпфирането в зависимост от настилката. Прекосявам София без излишни трудности. В натоварения трафик с лекота се процеждам между колоните от автомобили, което ме изненадва, тъй като очаквах маневрите при ниски скорости да са по-трудни, предвид боксерния двигател. Той обаче е широк приблизително колкото кормилото, което от своя страна е удобно разположено и предлага релаксирана стойка на ръцете. Отнема ми известно време да привикна към контролерите на ръкохватките, но след това изглежда, че всичко е на правилното място и е лесно достъпно.

Продължава да вали. Въпреки че до този момент мотоциклетът не изпитваше никакви затруднения с мокрите и прашни улици на града, а аз не виждах реална необходимост да променям настройките на окачването и тракшън контрола, реших да проверя какво са сътворили инженерите на BMW. Едва в Нови Искър, преди началото на хубавия път из красивото дефиле, превключвам режима на каране от положение Road на положение Rain.

Разликата е минимална, но я има. Окачването е спокойно и държи мотора, като залепен за пътя. Чувствителността на ръкохватката за газта и предаването на въртящ момент към задното колело за плавни, но усещането е, че целият ресурс на двигателя е достъпен във всеки един момент. А двигателят е наистина способен. Дори да не сте на точната предавка след завой, не е нужно да сваляте на по ниска, защото със завъртането на газта мотоциклетът се ускорява невероятно добре още от ниските и средни обороти. Стабилността остава перфектна във всеки един момент и усещам, че мога да карам и по-бързо, но не искам да предизвиквам способностите си и затова продължавам с умерено темпо и просто се наслаждавам на карането и природата.

В Своге обръщам и след известно време напускам прохладната Стара планина и тръгвам към София, за да взема компания за пробната си обиколка и да изпробвам R1200R с пасажер. Слънцето вече е заменило дъждоносните облаци и е изсушило асфалта. Превключвам на Dynamic и моторът става изключително отзивчив и жизнерадостен. След като спътницата ми се качи зад мен, допълнителните 57 кг. свиха задния амортисьор и задницата клекна. Това ми се стори разочароващо, но бързо осъзнах, че грешката е моя. Явно в нетърпението си да изкарам машината от града и да се отправя по кривите планински пътища съм забравил да настроя окачването за двама пътници. Спираме за да извърша промяната и мигновено амортисьорите се втвърдяват и връщат нормалната стойка на мотора.

Със сухата настилка се открива и възможността да изпробвам мотоциклета с по-висока скорост. Предвид малките си размери, ветрозащитното стъкло осигурява относително добра защита от насрещния вятър, но изглежда може да се поработи още по въпроса. Зад него е разположено арматурното табло, което е изключително подробно. То е разделено на две части – аналогов скоростомер и дигитален дисплей. На дисплея са поместени оборотомер, нивомер за горивото, показатели на текущите настройки на окачването и тракшън контрола и още много други, в това число час и дата в случай, че карате толкова дълго, че да забравите кой ден е. Това вероятно не е толкова трудно, защото докато карам по криволичещия път от Самоков към Панчарево си мисля, че R1200R е перфектен роудстър, който просто те кара да се наслаждаваш на карането, докато с лекота отмяташ километри.

Равносметка след два дни, прекарани в компанията на BMW R1200R: мотоциклетът е безпогрешен в условия на дъжд и намалено сцепление, спирачната система с интегрален ABS е чудесно балансирана и осигурява отлично спиране във всякакви условия, тракшън контролът и динамичното окачване вършат голяма част от работата по управлението, но въпреки това не отнемат от пръвичното удоволствие от карането. Стойката на езда е релаксирана и удобна, а стъпенките са разположени така, че осигуряват достатъчно пространство за краката. Ниският център на масите осигурява добра управляемост, висока маневреност при ниски скорости и общо усещане за лекота на машината. Двигателя е отзивчив и предоставя висок въртящ момент в почти целия диапазон на работни честоти. Предвид не дотам икономичния стил на каране по време на теста, разходът на гориво на 100 км беше задоволителните 5 л.

Разделям се с R1200R с нежелание, но с високо приповдигнато настроение и добре отпочинал. От утре пак започват ежедневните ми ангажименти, но двудневната терапия ме е заредила с нови сили. Откровено мога да кажа, че това е перфектен многоцелеви мотор, който има качествата да Ви отведе както до работното Ви място, така и до мечтаната дестинация зад граница.

Димо Димитров
Снимки: Ангелина Карамфилова





Коментари